The darkness blazed.
It melted.
A beam of light
fiercely pierced
the nucleus of the
embryonic cell.
A heavenly siren
is left
without her skin
so soft.
Blood in the veins pulsed
alive.
At the speed of light
it moved up the spirals
of impossible,
unattainable
(even in fantasy or dream)
love.
Взрив
Изгрина мракът.
Разтопи се.
Лъч светилен
прониза с ярост
ядрото на
зародипната клетка.
Една сирена
небесна
остана
бес кожата си
нежна.
Кръвта във вените
пулсираше
на живо.
Със лъчева
скорост
движеше се по
спиралите
на невъзможната,
недостижимата
дори във блян и
сън
любов.
No comments:
Post a Comment