Vaklev: We are baked like clay

You guessed it!  More Vaklev.  (Не, сериозно. Как познахте?)

We are baked like clay,

stripped naked by savage winds.

We are craked like clay,

in which the sun has sunk thirsty lips.

We are slippery like clay,

which a fierce rain has tried to wash away.

But on our scraped surface the gentle

stars will gaze at their reflections again,

and in our painful fissures

grass will grow again,

innocently green and tender.

Спечени сме като глината,

обрулена до голо от ветрове сурови.

Напукани сме като глината,

в която слънцето е впило устни жадни.

Хлъзгави сме като глината,

която дъжд яростен е искал да отмие.

Но кротките звезди в остърганата ни повърхност

отново се оглеждат,

а в болезнените ни пукнатини

отново никне трева,

невинно зелена и нежна.