Vaklev: Here I am

Kiril Vaklev again, from "Night Steps."  Translation mine.

Here I am,

I am coming.

After long, struggling wandering

through icy labyrinths,

through dark crannies.

Left without an ounce of strength,

Left without rage

to support me in difficult moments.

Left without faith

in self and in the morrow.

Discarded -

a useless rag.

But -

here I am.

Despite everything I'm here

and am awake.

Am alive.

I embrace you in my dream.

I kiss you.

I love -

therefore, I am.

I wake each morning

with lips pressed to the earth.

I've brought down the ehavenly lights

Have ensconced them in my breast,

there

where to deathly exhaustion

my heart beats,

each moment igniting

anew.

Thus I await the dawn.

With dawn comes hope

that I will meet you,

that I will live.

I'm coming.

I've come.
Here I am.

I'm with you again...

Just don't say

farewell.

Ето ме.

Аз идвам.

След дълго, мъчително лутане

из лабиринти ледени,

по кътища тъмни.

Останал без капка сили,

останал без ярост,

крепяща ме в тежките мигове.

Останзл без вара

във себе си и във утрото.

Запратен на дъното -

парцал непотребен.

Но -

ето ме.

Въпреки всичко съм тука

и буден съм.

Жив съм.

В съня си те прегръщам.

Целувам те.

Любя -

Следователно, съществувам.

С устни, впити в земята,

всяка сутрин се будя.

Снел съм звездите, небесните,

в гърдите си съм ги втъкал,

там,

където до смъртна немога

бие сърцето ми,

всеки миг изригващо

наново.

Тъй очаквам зората.

С нея идва надеждата,

че ще те срещна,

че ще живея.

Аз идвам.

Аз дойдох.

Ето ме.

Пак съм при тебе...

Само не ми казваи

сбогом...